АЛИТЕРАЦИИ

СЪН     Поточето плахо погали петите ни.      Кърлежът кървав кинжала си скри…      Взе си змията за зимата злъчката.      Паяк припряно плете си сплетни.      Ястребът зорко съзира къртицата      и като камък към нея лети…      От много високо е литнала птицата -      пропусне ли плячката - не я търси.      Жертвено жънат в житата жътварките -      пеят проточено песните-плач.      Сърпове свирят, звънят паламарките      и пак се привеждат от пладне до здрач.      Често люлеем във люлка мечтите си,      леко прахосваме лесни пари.      Шеметно, шепотно нижат се дните ни,      а животът ни жарък гори ли, гори…      Синя пиявица впива си устните,      жадно засмуква сълзите на слепия …      После по прашните улици, пустите,      отново ще влача съня си, проклетия!...      ЖЕГА      Налегнаха ни жежки и жадни жарници.      Даже жабите, милите, спряха да жвакат.      Щурците щуро се щурат в шубраците,      а птиците просто да пеят не смеят…      В дама думкаме дините с длани,      здраво замръзнали в злачния здрач.      Плахо се сливат телата изтляни -      в люлка лелеяна ливваме сласт.      А мечтите ни - кончета алени -      лудо прелитат във лятото влюбени.      Падат и стават, и си прощават,      после, запенени, пак продължават.      ПЕРУНИКИ     Диви перуники – рожби на Перуна -      са се изсипали пролетно в лилава лавина      и ухаят вечерно – сънено и синкаво…      Ваня пристъпва сред тях есенна и сияе –      пъстра перуника в лилава лавина.      17.05.2005 г.      УДИВЛЕНИЕ     на Керана !      ПОРТРЕТ     Истинска, истинна,      мила, свенлива,      сладка и синя,      дива смокиня,      зряла, зелена,      жива, бъбрива,      ласкава, лятна,      есенна, песенна,      любена (мразена?),      от Бога пазена,      жертвена, жертваща,      шумна и шепнеща,      искаща, даваща,      неотмъщаваща,      неземна, приказна,      чувствена, чувстваща,      трепетна, шеметна,      волна, летяща,      мечтана, желана,      нежна, неизбежна,      сияйна, омайна,      силна, обилна,      невъзможна и сложна,      ведра и щедра,      женствена, девствена,      земна, божествена,      благословена,      галена, прошалена,      шантава, пластава,      дишаща, пишеща,      вечно засмяна,      Зана-Керана!      19:00 ч. 21.04.05 г.      ЛЕБЕДИ     Двойка лебеди – снежни парцали -      в блатото ровят сами и зъзнещи.      Не пеят - неми са – от Бога наказани      за хубостта си.      Цигани дебнат в тръстиките      с тояги и камъни - голи и зъзнещи.      Гладни са – от Бога наказани      за волността си.      Лебеди бели – питанки питащи -      за царски трапези дори недостъпни,      не събуждайте в тварите скитащи      помисли престъпни!      21.04.05 г.      Не мога да се моля.      Дори на Бога.      Затова вместо мен се моли жена ми.      20:15 ч. 21.04.05 г.      Поезията е океан от чувства.      А аз не мога да плувам.      10:45 ч. 25.04.2005 г.      Цъфнала ябълка.      Бяло момиче под нея.      Цветчета по косите й.      Пролет.      10:50 ч. 25.04.2005 г.      Бялото кученце пак е отвън.      Гледа ме влюбено и се усмихва.      А аз му хвърлям кокалче...      Щастие.      10:54 ч. 25.04.2005 г.      Понякога ме спохождат чудни мисли.      Чудя се – мои ли са, или съм ги чел?      Затова чета само в краен случай.      13:21 ч. 25.04.2005 г.      Не се раждай,      ако не умееш      да живееш!      13:22 ч. 25.04.2005 г.      Пишещият е както кърмачката –      обича да го четат,      за да нахрани...      (Благодаря ти, К!)      13:28 ч. 25.04.2005 г.      Стихът умря.      Остана трепетът.      ВИСОКОСИЕ      Проспах рождените си дни.      Празнувам ги накуп.      На автора на “Литургия за делфините”      Трябва да си бил много богат, Христо: хвърляш бисери с шепи.     Намерих един, случайно изпуснат от тебе:      “...Морето замириса на мляко и кръв...”      Не всички могат да бъдат талантливи.      Който не го е разбрал, е обречен да бъде нещастен.      А не са ли талантливите дваж по нещастни?      29.04.2005 г.

• 
• 
• 
•