КОЛЕДЕН МАСКЕН БАЛ
Отивам на маскиран бал на юристите. Издокарал съм се като римски войн-легионер: нагръдник, шлем, поличка и дори сандали с тасми, а в ръката си държа меч. Да се появя на улицата в тоя вид, значи да смахна народа, затова тръгвам с колата.
Наближавам заведението и виждам набит катаджия с бухнали мустаци и тъмни очила. Вдига „слънчогледа” и аз спирам. Като ме вижда в тези одежди, се опулва.
- Защо спирате каляската ми, полицай? Не виждате ли, че съм самият Цезар?
- Аве, Цезаре, катаджиури те салутант! (Здравей, Цезаре, катаджиите те поздравяват) – пелтечи смутен полицаят.
Удивен съм от високата култура на ченгето, което знае дори латински, и вдигам ръка за поздрав (досущ като фашисткия между впрочем).
- Кво вадис, сеньор? (Къде отиваш, мой човек?) – пита полицаят.
- Да празнувам, ей тук отсреща. Гаудеамус игитур ювенес дум сумус (да се веселим, докато сме млади). Защо ме спирате? Какво нарушение съм направил?
- Корпус деликти. (Уликите са очевидни) Тука спирането е забранено.
- Аз не бях спрял. Вие ме спряхте. Апропо, не виждам никакъв знак тука.
- Така ли, сега ще го докараме, ей къде сме го сложили зад ъгъла. Е, какво ще правиме сега? – полицаят тръгва бавно към мене, като потупва от време на време по ботуша си с палката. Имам и свидетел – ей този човек.
- Тестис уно, тестис нула (Един свидетел не е никакъв свидетел).
- Флагранте деликто (хванат сте на местопрестъплението). Това е достатъчно.
- Ераре хуманум ест (Да сгрешиш е човешко) – рекох примирително. – Друг път ще знам. Дум спиро, сперо (Докато дишам, надявам се).
- И така, акт ли ше пишеме или…
- Колко ще струва това „или”?
- Петдесетарка.
- Че това са парите, които вземам за цяла минута! Не са ли множко?
- Ад хоминем ест пена (глобата е според човека).. Е, ще плащаме ли, или?...
- И де факто, и де юре, не сте прав.
- Карпе дием.(Използвай времето). Сега ми се е паднало. Беати посидентес (Блажени са имащите). Кондицио сине ква нон (Условие, без което не може). Хомо хоминис лупус ест (Човек за човека е вълк).
- Това ли е вашият модус вивенди? (начин на живот?) Не е ли малко гадничко?
- Де густибус ет колорибус нон диспутандум (за вкусове и цветове не се спори).
- О, санта симплицитас! О, темпора, о, морес! (О, свещена простота, О, времена, о, нрави!) – възкликвам огорчен.
- Хайде, иди изпий едно питие. Ин вино веритас. (Във виното е истината).
- Сик транзит глориа мунди (така отминава славата на света) – казвам. – Арс лонга, вита бревис (изкуството е вечно, животът е къс.) Фeстина ленте (Бързай бавно).
- Темпора мутантур (времената се менят) – отвръща ченгето. – Перпетуум мобиле (вечно движение). Вени, види, вичи (дойдох, видях, победих). Давай парите!
- Много ми беше приятно все пак, че срещнах толкова начетен полицай. Адио!
- Прокул харум (до отвъдното). (Име и на вокален състав).
- Дайър Стрейтс…
- Слави, това съм аз, колегата ти Стоян. Не ме ли позна? – казва ченгето.
- Върни ми петдесетарката! – виквам ядосан.
- Пост фактум (късно е) – отвръща той и хуква към заведението.
М. Касъров, 25.12.2009 г.
