top_border

  • МОМЧЕТО

    То се бе свило в единия ъгъл на тавана и чакаше нещо да се случи. Съзнаваше добре, че сам не може да направи нищо на крадците. Отвън се дочу глъчка. Момчето запълзя безшумно по гредите и като изтри с длан прашното стъкло на кръглото таванско прозорче, погледна навън. ...

  • БРАТОВЧЕДКАТА КАРИНА

    Отдавна исках да се запозная с братовчедката на Соня просто от любопитство – не бях се запознавал отблизо с писателка. А братовчедката на Соня бе истинска писателка и се наричаше Карина – не зная това псевдоним ли беше, или истинското й име, но всички я наричаха така. Зърнах я веднъж по видеотелефона, когато Соня говореше с нея. ...

  • МЕРЦЕДЕСЪТ

    Заместник-директорът седеше замислен зад бюрото си, сключил авторитетно длани, и като чакаше работното време да свърши, отброяваше последните секунди с ритмично почукване на пръстена си в стъклото на бюрото. В друг ден той би си тръгнал вече, но днес беше “Парасков ден” – щяха да дават заплатите и той очакваше касиерката да му донесе почтително зеления плик. ...

  • КЛИСАРЯТ

    Клисарят не мигна цяла нощ. Един след друг хидропланите прелитаха с грохот над градчето и кацаха в залива. Но не за това не можеше да заспи старецът. Безсънието го мъчеше от няколко години. Стар бе той, много стар – най-възрастния човек в градчето. Призори, щом врабчетата зачуруликаха, той обикновено заспиваше за час-два, но тази сутрин не можа. ...

  • ИЗБЯГАХ!

    Няма да ви казвам името си, защото не съм някоя забележителност. Нямам намерение да ви разказвам и биографията си, защото почти нямам такава, а ще започна направо. Избягах от къщи. Седя сега на скалите край морено на четирийсет километра от дома и си мисля. (Между впрочем, аз съм ученик, така че става ясно, че съм избягал и от училище.) Сега ще ви кажа защо. ...

  • СРЕЩА

    Волгата плискаше калта настрани и от време на време занасяше по хлъзгавия планински път. Вече трети ден ръмеше ситен мъглив дъжд. Седях сам на задната седалка и гледах навън през запотеното стъкло. Противно време! През мътната пелена на дъжда виждах силуетите на хълмовете, но не можех да ги различа добре. ...

  • СТЕЛА

    Казваше се Стела – красиво, звездно име. Имаше дълги черни коси, пуснати върху раменете, жарки, сочни устни и когато я целувах не затваряше очи. Помня добре първия ден, когато я видях. Пред хотела спря малък бял фиат. Слязоха трима. Тя беше последна. ...

  • ПРИЯТЕЛИ

    Двамата седяха на топлите скали. В краката им се галеше морето. “Ще се сбъдне ли всичко това, Дамяне?” “Разбира се, но няма да е скоро. Три години ни трябват, за да се дипломираме, после три години с корабите – значи след шест години!” “Шест години... - промълви замечтано Емил. – Непременно ще пътуваме! ...

  • ЯМАТА

    Моряка избяга от шума на морския град в разгара на курортния сезон и замина с Рожен и компанията му в планината. Нещо му тежеше, измъчваше го, и той търсеше начин да се измъкне от себе си. Дразнеше го всичко: и веселите курортисти, и яркото слънце, и миризмата на море – всичко онова, което доскоро толкова бе обичал и за което мечтаеше през дългото пътуване по моретата....

  • МАЯ

    Първият път, когато я срещнах, бе сив и ветровит есенен ден. Студът караше хората да бързат. Тогава видях само големи учудени очи, стройна фигурка и... нищо повече. Може би щях да я забравя, ако не беше....


Начало | Разкази | Романи | Фотографии | Картини