top_border

  • ЦЕНАТА НА МИГА

    Той беше яко момче, балканджийче, и докато не дойде време за казармата, не знаеше що е туй градски живот. Два или три пъти като малък беше ходил с чичо си до града и се връщаше оттам объркан – не можеше да разбере защо толкова много народ се бе събрал в тези каменни грамади и от сутрин до вечер се щураше между сивите му стени. ...

  • ЛИН, НЕОБЯСНИМАТА

    Зная, че съм лош портретист. И тъкмо затова, когато спечелих наградата “Оцуи” за млади художници-маринисти, реших да рисувам само портрети. Наех малко ателие в един от скромните квартали на Токио и потърсих модел. Препоръчаха ми жена, която доскоро е била фотомодел. ...

  • НЕ СЕ РЪКУВАЙ НИКОГА СЪС... СЕБЕ СИ!

    Страшно обичам физиката. Това е любимият ми предмет. Тези дни учихме за строежа на атома и най-странно ми се видя, че прилича на Слънчевата система. Вървя си към къщи, размахал куфарче в ръка и си мисля: “Щом като, за да има равновесие в атома, на всяка положителна частица отговаря отрицателна със същата маса, защо така да не е и в Галактиката? ...

  • КОТКИ

    Те бяха две разкошни котки, достойни представителки на своя вид – едната руса, с бяло, пухкаво кожухче, а другата – съвсем черна. Считаха се за приятелки и често ги виждаха седнали една срещу друга да си приказват. Приказват си, приказват си, пък току се сдращят. А после пак продължат да си приказват. ...

  • ПРИЯТЕЛКАТА НА МОЯТА ЖЕНА

    Нямам никаква вина за това. Тя толкова често и с такъв възторг говореше за приятелката си, че не можеше да не предизвика интереса ми. И когато в края на краищата стана така, че сама ни запозна, разбрах, че имаше право. Имала беше право и още как! ...

  • ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЗАЕК

    Не помня колко съм бил голям, когато съм започнал да разбирам света наоколо, но трябва да е било някъде между втората и третата седмица след раждането ми. Помня само, че бяхме доста дечица, може би девет или десет, но понеже тогава не можех да броя, не твърдя това със сигурност. В края на краищата, когато поотраснахме преброих че сме шестима – две сестрички и четири братчета. ...

  • ОНАЗИ, ДРУГАТА УЛИЦА

    Колко години вече, все по един и същи път отивам и се връщам от работа. Един ден случайно открих, че има и друга улица: тиха и сенчеста, сякаш забравена от старите години, когато босоног тичах в детството... Никога не бих предположил, че до големия шумен булевард може да има такава прелестна уличка, където деца играеха по асфалта. ...

  • МАЛАЙКА

    Бях чувал от моряците за хубостта на малайките, но когато слязох на кея по разлюления трап и я видях, окичена с гирлянди от орхидеи, признах, че такава хубост не бях виждал! Беше млада, съвсем млада, но вече жена и когато протегна към мене букетче орхидеи, ги поех като омагьосан. ...

  • СЕВДА

    От село съм и не го крия. Ако има нещо, дето искам да скрия, то е кривата ми нога, ала такова нещо скрива ли се? Като малък много съм боледувал. Гладни години били, следвоенни, и от недояждане ли, от що ли, хванал ме рахит, а сетне и паралич и така останах слаботелесен, че отгоре на това и накуцвам с единия крак. ...

  • КИНО

    Обичам киното. От малък се влюбих в него и през целия ми, засега двайсет и пет годишен живот, за мен е било една от най-големите магии на света, ако не и най- голямата. По едно време даже смятах да уча за режисьор, но като си видях дипломата се отказах. Останах си с техническото образование и да си кажа право, не съжалявам. ...


Начало | Разкази | Романи | Фотографии | Картини