-
КРИТЕРИЯТ
Имаме интерактивна лекция: „Как бихте постъпили, ако... Оцеляване в екстремни ситуации.” Седим петдесетина души в полутъмната амфитеатрална аудитория и слушаме лекцията, но лекторът не се вижда – само гласът му звучи по високоговорителя. Аз съм вдясно до пътеката.
...
- виж целия текстиздърпай
-
ЧУШКА
Всичко започна от една недоядена люта чушка. Стоеше си тя в солницата – дръжчица свита и изсъхнала и малко зелено остатъче със семенца вътре.
Студентът хапна последния залък хляб и трошиците сирене и тогава видя чушчицата. „Ще я изям” – рече си, защото внезапно му се прияде люта чушчица със сиренце. И я хапна цялата.
...
- виж целия текстиздърпай
-
ШАРО
Мисля си защо понякога са толкова жестоки хората. Особено младите. Дали е атавизъм – остатък от първобитния човек, изискващ от предците ни суровост, за да оцелеят, дали е опит да се наложат като личности и да покажат пред връстниците си, че са вече мъже, или просто е въпрос на възпитание.
...
- виж целия текстиздърпай
-
MOХAMБA
От доста време, докато работя на компютъра си, едно новонанесло се семейство от араби в отсрещната кооперацията ми трови душата само на дeсетина метра от прозореца. Няма значение, мисля си, дали са араби, холандци или мексиканци, но когато са дошли да живеят - временно или завинаги - в една чужда държава, те трябва да се съобразяват с местните норми, нрави и обичаи, а не обратното.
...
- виж целия текстиздърпай
-
MOХAMБA-2
Вбесен от перманентния тормоз на арабската сган отсреща, решавам да преработя есето си от миналата година с едноименното заглавие в нещо като фейлетон, който да изпратя тук и там, но с леко променена фактология с оглед анонимност, защото знам, че мохамбите са отмъстителни като невестулки. Като нищо ще ми подпалят къщата.
...
- виж целия текстиздърпай
-
ПРОКОБА
Вървяхме по ронлива пътечка край брега. В нозете ни се галеше морето.
Бързахме към старата рибарска хижа на отдавна запуснат далян. Стигнахме до нея морни и сгорещени и се вмъкнахме в прохладната й пазва. Хижата ни позна и ни срещна като стари приятели.
...
- виж целия текстиздърпай
-
ПРАГМАТИКЪТ И МОГИЛАТА
Невисока могилка се изпречваше всеки ден на пътя му, когато отиваше на работа. Плоска отгоре, обрасла с редки дървета, тя привличаше погледа му със зелената си веселост. Никога не беше ходил там. Не му оставаше време.
...
- виж целия текстиздърпай
-
РОМАНТИКЪТ И ХЪЛМА
Той беше романтик, може би последния романтик в тази част на света. Съзнаваше го и вътрешно се гордееше с това. Може би поради това остана стар ерген.
Всеки ден отиваше на работа в завода извън града и щом минеха с автобуса покрай хълма, сърцето му спираше. ...
- виж целия текстиздърпай
-
ХЪЛМЪТ НА ВЕНЕРА
Всяка сутрин, когато отиваше на работа и всяка вечер, щом се връщаше, той минаваше край хълма и всеки път го съзерцаваше със същото възхищение, с което вероятно се гледа любима жена. Той още си нямаше любима жена, но си мислеше понякога, че би изпитал същото това загадъчно наслаждение, сякаш е надзърнал там, където друг не може. ...
- виж целия текстиздърпай
-
ДА СЕ ВЛЮБИШ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ...
Като се е навъдил напоследък един хубав свят – ум да ти зайде! Мисля си понякога, че по наше време нямаше толкова много хубави момичета. Сега, като ги гледам, всяко второ – хубаво! Ето, и това русичкото от отсрещната кооперация – аз си го наричам “момичето в зелено”, защото се появява на балкона все в един и същ зелен пеньоар – сигурно няма още двайсет години, но всичко си има – и фигурка и всичко! ...
- виж целия текстиздърпай
